По покана на фондация "Хр.Ботев" и съюза на българските журналисти, днес участвах в учредяването на организационен комитет за честване на 140 г. от подвига на Хр. Ботев и на неговата чета. Участие взеха известни политици, учени и общественици, които обсъдиха плана за националното честване под патронажа на председателя на Народното събрание. От името на организациите, подписали меморандума за сътрудничество предложих в националния план да се включат възстановките на живи картини от слизането на Ботевата чета от парахода Радецки и битката, похода на четата и боевете на Околчица. Предложението ми беше тези възстановки да се проведат по единен сценарий, след обсъждане от професионални историци и утвърждаване от орг.комитет. Крайно време е да се спре с аматьорските изпълнения и да се възпроизведат събития, които ще останат в съзнанието на хората като достоверни.
Един от кметовете каза, че е съгласувал с едно сдружение възстановка на картини от изкупуването на отрязаните глави на ботевите четници, измиването на костите и полагането им в костница. Потресох се като си представих как ще изглежда такава възстановка. Пияни турци носят окървавени глави, някой патриот ги купува и ги слага в чували, други ги мият с вода и ги поставят в костница. Какво ли ще изпитат зрителите на такава жива картина????
Няма да наливам повече масло в огъня, само ще отбележа, че всички живи картини, които възпроизвеждаме трябва да имат положителен завършек. Зрителите не трябва да си отиват покрусени от събитията и с наранено национално достойнство. Трябва да вмъкваме такива моменти, които да подхранват националната ни гордост.
Не искам да откривам заядлива дискусия по този въпрос, защото това не е в ничий интерес. Аз само изказвам собственото си мнение и ще го отстоявам докато имам тази възможност.