БЪЛГАРИТЕ НА СЕВЕР И НА ЮГ ОТ ИЗТОЧНИЯ ДУНАВ

Модератор: goro

БЪЛГАРИТЕ НА СЕВЕР И НА ЮГ ОТ ИЗТОЧНИЯ ДУНАВ

Мнениеот Девненец » Чет Яну 17, 2008 8:22 pm

Там, на север от Дунав живеят много българи. За тях общо взето малко знаем и почти не се сещаме. България денонощно пее и танцува чрез радио и телевизионните си програми за непрежалимата ни Македония, а тя за благодарност само ни плюе и проклина.
На север от Дунав имаме стотици хиляди изстрадали българи... Нека с този форум спомогнем за опознаването на тяхната история, настояще и очакващото ги бъдеще. Те обичат България. Дано и тя ги заобича.
Надявам се, че в този форум ще можем спокойно да разнищим, развием и изпълним с полезно съдържание темата.
Разчитам на Вашето участие колеги.
Девненец
Живите затварят очите на мъртвите, защото мъртвите отварят очите на живите!...
Девненец
 
Мнения: 10
Регистриран на: Чет Яну 17, 2008 7:47 pm
Местоположение: Девня

Мнениеот Девненец » Чет Яну 17, 2008 8:26 pm

До г-н Председателя
на Областния съвет на СВВБ
В А Р Н А

Уважаеми г-н Председател,

На последното заседание ми възложихте да Ви представя в писмен вид идеите за по-добро отразяване на дейността и състоянието на работата на Областния съвет на СВВБ в областните средства за масова информация и в мрежата на интернет.
Предлагам на вниманието на областния съвет за обсъждане следните идеи:
1. Да се покани опитен журналист-съмишленик, който да проведе интервю с Вас при следната структура на въпросите и отговорите:
- Кратка характеристика на същността, задачите и работата на областната организация на СВВБ.
- Грижите на държавата за ветераните от войните.
- Положителни примери на допълнителни грижи и помощи към ветераните в някои от общините.
- Положителни примери за активни кметове, общински съвети и общински ръководства на СВВБ.
- Отрицателни примери за нехайно отношение на кметове и общини към дейността на СВВБ на тяхна територия.
*Интервюто да се публикува по възможност в няколко централни и областни вестника. Ако се заснеме, ще е добре да се излъчи и по някои телевизии.

2. Обласният съвет на СВВБ да стане инициатор в сайтовете в интернет на всички общини в България в срок до края на 2008 година:
- По примера на челните общини в раздел „История на Общината” да се изгради специална страница на СВВБ.
- По примера на челните общини всяка община да вкара списъците на загиналите във войните, като подробни данни се вземат от Военен архив – Велико Търново.
- По примера на челните общини всяка община да вкара подробни, цветни снимки на паметниците на загиналите във войните.
*В общините има компютри и подготвени кадри за изпълнението на такава задача. Още повече, че в интернет не се заплаща нищо.

17.01.2008 г.
..........................................................................................................
*СВВБ - Съюз на ветераните от войните на България
Живите затварят очите на мъртвите, защото мъртвите отварят очите на живите!...
Девненец
 
Мнения: 10
Регистриран на: Чет Яну 17, 2008 7:47 pm
Местоположение: Девня

Мнениеот goro » Чет Яну 17, 2008 9:29 pm

Идеята е интересна, но трябва да се набере повече информация. Например за паметниците на загиналите. Нека който знае за някакъкв паметник и какво е неговото състояние...да го запише. След това може да се направи и съответен каталог или да се формира информационен бюлетин. Варианти много...
Аватар
goro
Site Admin
 
Мнения: 1873
Регистриран на: Пет Окт 19, 2007 5:50 pm
Местоположение: София

Мнениеот Девненец » Пет Яну 18, 2008 3:00 am

ЗАГИНАЛИТЕ ВЪВ ВОЙНИТЕ ДЕВНЕНЦИ И МАРКОВЦИ
(Те загинаха, за да живеем ние!)

Анастас Ангелов

web | Девня - страници от историята

В своята най-нова история България взе участие в пет войни - Сръбско-българската (1885 г.), Балканската (1912-1913 г.), Междусъюзническата (1913 г.), Първата световна (1915-1918 г.) и Втората световна (1944-1945 г.). В тези войни България даде хиляди свидни жертви.

Във войните са се били и девненци. Част от тях са оставили своите кости далеч от родните домове - в Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония, Унгария и Хърватия. Техните гробове са отдавна заличени, безименни и безкръстни.

През 1922 година в памет на своите загинали синове девненци издигнали възпоменателен паметник1. Строителството му е дело на инициативен комитет. Средствата (около 20 000 лв.) са събирани от населението, близките и бойните другари на загиналите.

Паметникът е изграден от бял варовик и има размери 1,50х1,50х4,20 м. Изработен е от майстора каменоделец Видо Станчев от гр. Провадия. По своята архитектура (обелиск с профилиран корниз върху стъпаловидна основа) паметникът е близък до архитектурата на руските военни паметници. В долната част на обелиска, върху вградени от четирите страни плочи от бял мрамор, са изсечени имената на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, а върху лицевата плоча - възпоменателен надпис: “В памет на падналите през войните 1912-1918 година - с. Девня”. Върху лицевата страна на обелиска, в нисък релеф, е издялан кръст, а под него са вградени 21 порцеланови портрета. Паметникът бил открит от кмета Господин Монев Димчев.

По-късно лицевата плоча на паметника е сменена и върху нова плоча са изсечени имената на загиналите през Втората световна война.

През 1995 г. по проект на скулптора Евгени Баръмов (Варна) и със средства на община Девня паметникът е основно обновен.



Списък на загиналите през войните девненци

Балканска и Междусъюзническа война (1912-1913 г.)

1. Андрея Василев Андреев - редник (р.), 44 пехотен полк (п. п.). Убит на 26 януари 1913 г. при гр. Лозенград (гр. Къркларели) - Турция.

2. Атанас Колев Гунчев - р., 8 п. п., 16 рота. Убит на 17 октомври 1912 г. при с. Караагач - Турция.

3. Васил Петков - р., 1 опълченска дружина. Убит на 17 юли 1913 г. при гр. Видин.

4. Велико Вълев Славов - р., 8 п. п. Убит на 16 октомври 1912 г. при с. Чонгора - Турция.

5. Господин Славов Турлаков - р., 44 п. п., 8 рота. Убит на 25 март 1913 г. при гр. Одрин - Турция.

6. Дани Юрданов Начев - р., допълваща дружина, 4 рота. Починал на 4 юли 1913 г. в гр. София.

7. Димо Юрданов - р., 8 п. п., 11 рота. Починал на 18 юни 1913 г.

8. Димитър Георгиев Габровски - р., 8 п. п. Убит на 15 юли 1913 г. при с. Царево село (гр. Делчево) - Македония.

9. Димитър Иванов Вълчанов - р., 8 п. п., 16 рота. Убит на 17 май 1913 г. при с. Крива река, Шуменско.

10. Димо Донев Златев - младши подофицер (мл. подофицер), 1 опълченска дружина. Убит на 17 юли 1913 г. при гр. Видин.

11. Динко Славов Митев - р., 44 п. п. Убит на 13 март 1913 г. при гр. Одрин - Турция.

12. Дойно Монев Монев - р., 8 п. п. Убит на 9 юли 1913 г. при с. Царево село (гр. Делчево) - Македония.

13. Дойчо Киров Дойчев - р., 8 п. п., 11 рота. Убит на 12 октомври 1912 г. при гр. Лозенград (гр. Къркларели) - Турция.

14. Драгол Господинов Донев - мл. подофицер, 8 п. п., 15 рота. Убит на 10 декември 1912 г. при гр. Ямбол.

15. Иван Георгиев Райчев - р., 8 п. п., 11 рота. Убит на 24 януари 1913 г. при с. Калфакьой - Турция.

16. Иван Цар Стоянов - р., 8 п. п., 4 рота. Починал на 12 януари 1913 г.

17. Илия Радев Желязков - р., 44 п. п., 8 рота. Убит на 16 октомври 1912 г. при с. Бунархисар (с. Пънархисир) - Турция.

18. Койчо Дяков Койчев - мл. подофицер, 1 опълченска дружина. Убит на 17 юли 1913 г. при гр. Видин.

19. Колю Славов Кючуков - р., допълваща дружина, 6 рота. Убит на 23 март 1913 г. при гр. Одрин - Турция.

20. Къню Митев Джеджев - р., 8 п. п., санитарна част. Починал на 20 януари 1913 г.

21. Михаил Стоянов Коларов - р., 8 п. п., 11 рота. Убит на 16 октомври 1912 г. при с. Караагач - Турция.

22. Мони Иванов Недев - р., 8 п. п, 13 рота. Убит на 16 октомври 1912 г. при с. Бунархисар (с. Пънархисир) - Турция.

23. Панко Вълев Кючуков - р., 8 п. п., 14 рота. Убит на 20 октомври 1912 г. при с. Чонгора - Турция.

24. Стоян Колев Недев - мл. подофицер, 8 конен полк (к. п.). Убит на 10 юни 1913 г. при с. Мустафа паша (гр. Свиленград).

25. Стоян Минев Стоянов - починал в Девня.

26. Тодор Панайотов Тонев - р., 8 п. п., 13 рота. Убит на 17 октомври 1912 г. при с. Караагач - Турция.

27. Тодор Нанков Атанасов - р., 8. п. п., 13 рота. Убит на 19 юли 1913 г. под връх Черната скала - Македония.

28. Юрдан Иванов Колев - р., 7 п. п., 11 рота. Убит на 27 юни 1913 г. под връх Мала Църцария при с. Гюешево.



Първа световна война (1915-1918 г.)

1. Андрея Киров Андреев - р., 7 п. п., 16 рота. Безследно изчезнал на 9 септември 1916 г. при отбраната на моста на р. Дунав при с. Черна вода (гр. Черна вода) - Румъния.

2. Апостол Николов Апостолов - мл. подофицер, 15 погранична дружина. Убит на 21 ноември 1918 г. в при гр. Силистра.

3. Атанас Донев Балев - р., 48 п. п., 1 рота. Починал на 10 ноември 1916 г. в гр. София.

4. Атанас Дяков Койчев - мл. подофицер, 47 п. п., 4 рота. Убит на 2 февруари 1918 г. при с. Зовек - Македония.

5. Александър Николов Попов - поручик, 69 п. п., 5 рота. Убит на 30 ноември 1916 г. при с. Балтаджици - Северна Добруджа - Румъния.

6. Борис поп Драганов Кумански - зап. подпоручик, 8 п. п., 1 рота, адютант на 1 дружина. Убит на 27 септември 1918 г. при с. Дурфалий - Македония.

7. Васил Станев Гендов - р., 4 армейска паркова колона. Починал на 15 юни 1918 г. в с. Девня.

8. Велико Янев Джегаров - мл. подофицер, 15 погранична дружина. Убит на 5 септември 1916 г. при с. Геленджик (с. Димитър Ганево).

9. Гендо Добрев Стоянов - р., 48 п. п. Починал на 13 май 1920 г. като военнопленник в гр. Солун - Гърция.

10. Гунчо Колев Гунчев - р., 7 п. п., 14 рота. Убит на 20 септември 1916 г. при гр. Разград.

11. Димитър Иванов Атанасов - р., 7 п. п., 6 рота. Убит на 27 декември 1916 г. при с. Никулицел - Румъния.

12. Д. Маринов Димов - ефр., 8 п. п., 1 картечна рота. Убит на 26 март 1918 г. на позиция южно от с. Хума - Македония.

13. Димитър Панов Вълев - р., 7 п. п. Починал на 8 май 1918 г. в с. Девня.

14. Димитър Тодоров Стоянов - р., 39 п. п., сборна дружина, 13 рота. Убит на 10 октомври 1918 г. на бивак при гр. Петрич.

15. Димо Панов Събев - р., 4 п. п., 6 рота. Убит на 19 октомври 1916 г. при с. Софулар - Северна Добруджа - Румъния.

16. Добри Колев Добрев - мл. подофицер, 15 артилерийски полк, 6 батарея. Убит на 14 юни 1918 г. при с. Гебедже (гр. Белослав).

17. Дойно Матеев Тошев - р., 15 пионерна дружина. Безследно изчезнал на 19 октомври 1916 г.

18. Драган Василев Дойчев - старши подофицер (ст. подофицер), 7 п. п., 16 рота. Убит на 23 октомври 1916 г. при с. Меджидие (гр. Меджидия) - Румъния.

19. Драгия Люцканов Апостолов - р., 47 п. п., 5 рота. Убит на 13 септември 1916 г. при с. Азаплар (с. Полковник Дяково).

20. Драгия Люцканов Атанасов - р., 7 п. п. Безследно изчезнал на 9 ноември 1916 г. при моста на р. Дунав при с. Черна вода (гр. Черна вода) - Румъния.

21. Жеко Иванов Тошев - р., 7 п. п., 13 рота. Убит на 19 септември 1916 г. при с. Кокарджа (с. Загорци).

22. Злати Василев Казаков - р., 7 п. п. Убит на 5 септември 1916 г. при гр. Разград.

23. Злати Диков Василев - р., 8 п. п., 1 рота. Убит на 7 септември 1916 г. при с. Каралез (с. Царевец).

24. Иван Ангелов Габровски - мл. подофицер от флота. Убит на 26 септември 1916 г. при нос Калиакра.

25. Иван Димитров Донев - р., 48 дружина. Убит на 24 юни 1916 г. в гр. Варна.

26. Иван Николов Апостолов - р., 21 артилерийски полк. Починал на 3 юни 1917 г. в с. Девня.

27. Иван Петров Гюбелийски - р., 47 п. п., 5 рота. Убит на 15 септември 1916 г. при с. Азаплар (с. Полковник Дяково).

28. Иван Райков Монев - мл. подофицер, 4 п. п. Убит на 19 октомври 1916 г. при с. Софулар - Северна Добруджа - Румъния.

29. Илия Иванов Недев - р., 8 п. п., 14 рота. Убит на 19 септември 1916 г. при с. Топра Хисар (с. Топрайсар) - Румъния.

30. Илия Тошев Матеев - мл. подофицер, 4 п. п., 10 рота. Убит на 26 април 1917 г. при с. Блатист дол - Македония.

31. Йовко Николов Загорски - мл. подофицер - 7 п. п. Убит на 19 септември 1916 г. при с. Кокарджа (с. Загорци).

32. Киро Михалев Славов - р. Починал на 24 ноември 1918 г. в с. Девня.

33. Костадин Вълев Стоянов - р., 7 п. п., 14 рота. Убит на 6 септември 1916 г. при гр. Тутракан.

34. Костадин Христов Бъчваров - р., 10 к. п. Безследно изчезнал на 25 август 1918 г.

35. Кою Димов Николов - р. Починал на 18 декември 1918 г. в с. Девня.

36. Къню Тодоров Башев - р. Починал в с. Девня.

37. Марко Петров Марков - р. 7 п. п., 16 рота. Убит на 8 септември 1916 г. при гр. Тутракан.

38. Митю Тодоров Царев - р., 39 п. п. Убит на 10 октомври 1918 г. при гр. Петрич.

39. Мирчо Христов Бъчваров - р., 48 п. п., 1 рота. Убит на 4 октомври 1916 г. при с. Каваклар - Северна Добруджа - Румъния.

40. Никола Юрданов Кръчмаров - р., 7 п. п. 14 рота. Убит на 5 септември 1916 г. при гр. Тутракан.

41. Панко Добрев Дуков - мл. подофицер, 4 пионерна дружина, 3 рота. Убит на 6 юли 1918 г. при с. Манастирица - Македония.

42. Петър Стоянов Чанков - р., 15 погранична дружина. Убит през 1916 г. при с. Опанча (с. Опанец).

43. Слав Монев Славов - р., 7 п. п., 16 рота. Починал на 12 октомври 1916 г. в болницата на гр. Добрич.

44. Слав Василев Вълков - р., 69 п. п. Убит през 1916 г. при с. Черна вода (гр. Черна вода) - Румъния.

45. Станю Цанев Долапчиев - мл. подофицер, 7 п. п. 16 рота. Починал на 16 октомври 1916 г. в с. Девня.

46. Стоян Монев Райков - мл. подофицер, 4 п. п., 9 рота. Убит на 2 декември 1916 г. при с. Валакьой - Северна Добруджа - Румъния.

47. Стоян Тодоров Царев - р., 47 п. п., 4 рота. Убит на 20 октомври 1916 г. при гр. Меджидие (гр. Меджидия - Румъния).

48. Тодор Василев Тодоров - р., 7 п. п., 16 рота. Убит на 5 септември 1916 г. при гр. Тутракан.

49. Тони Димов Тонев - р., 8 п. п. Безследно изчезнал през 1916 г. при с. Геленджик (с. Димитър Ганево).

50. Тони Иванов Тонев - р., 8 допълваща дружина. Починал на 22 август 1917 г. в с. Девня

51. Христо Добрев Гунчев - р., 8 п. п., 13 рота. Убит на 21 октомври 1916 г. при с. Топра Хисар (с. Топрайсар) - Румъния.

52. Цони Иванов Христов - мл. подофицер, 21 артилерийски полк, 1 батарея. Убит на 10 февруари 1917 г. при с. Чифлиджик, Демирхисарско.



Втора световна война (1944-1945 г.)

1. Господин Димитров Даскалов - канд. подофицер, 31 п. п. Убит на 10 април 1945 г. при с. Ястребци, Хърватско.

2. Господин Юрданов Динев - р., 31 п. п. Убит на 7 март 1945 г. при с. Киш Байон, окръг Нагятад, Унгария.

3. Димитър Монев Милев - р., 14 пограничен участък - Ресен. Починал от рани на 14 април 1945 г. в гр. Шабац, Сърбия.

4. Иван Русев Илиев - р., 31 п. п. Убит на 10 март 1945 г. при с. Киш Байон, окръг Нагятад, Унгария.

5. Киро Киров Христов - р., 19 п. п. Починал на 12 ноември 1943 г. в болница в гр. Скопие - Македония.

6. Сава Господинов Савов - ефр. 8 к. п. Убит на 29 октомври 1944 г. при с. Кралево, Вранско, Сърбия.

7. Стоян Матеев Лавсов - р., 31 п. п. Убит на 10 март 1945 г. при с. Киш Байон, окръг Нагятад, Унгария.

8. Юрдан Георгиев Юрданов - р., 19 п. п. Убит на 9 октомври 1944 г. при в. Богата глава, Сърбия2.





Списък на загиналите през войните марковчани*

Балканска и Междусъюзническа война (1912-1913 г.)

1. Ангел Иванов Паунов - ст. подофицер, 8 п. п., 3 рота. Убит на 16 октомври 1912 г. при с. Караагач - Турция.

2. Васил Тодоров - р., 44 п. п. Убит през 1912 г. при с. Кабакча - Турция.

3. Демир Иванов Качиков - р., 44 п. п. Убит през 1912 г. при с. Селиолу - Турция.

4. Диню Петров Иванов - р., 8 п. п. Убит през 1913 г. при височините Овче поле - Македония.

5. Илия Диков - р., 8 п. п., 4 рота. Починал от рани на 15 ноември 1912 г.

6. Илия Димов Монев - р., 8 п. п., 12 рота. Починал от рани на 15 ноември 1912 г. при с. Кабакча - Турция.

7. Колю Миндов - р., 5 арт. п. Убит през 1913 г. при височините Овче поле - Македония.

8. Кръстю Манчев Кръстев - мл. подофицер, 8 п. п., 5 рота. Убит на 16 октомври 1912 г. при с. Караагач - Турция.

9. Ламби Георгиев Момчев - р., 8 п. п., 13 рота. Починал от рани на 14 ноември 1912 г. при с. Кабакча - Турция.

10. Йордан Иванов Йорданов - р., 44 п. п. Убит през 1912 г. при с. Кабакча - Турция.



Първа световна война (1915-1918 г.)

1. Атанас Стойчев - р., 8 п. п. Починал през 1917 г. в болницата на гр. Враня - Сърбия.

2. Георги Кръстев Георгиев - р., 8 п. п., 2 рота. Убит на 30 август 1917 г. на позиция при височината Голяма Яребична, южно от с. Хума - Македония.

3. Димитър Панайотов - р., 32 п. п. Убит през 1917 г. при гр. Ямбол.

4. Иван Русев Иванов - р., 8 п. п., 4 рота. Убит на 10 май 1917 г. на позиция при височината Голяма Яребична, южно от с. Хума - Македония.

5. Лазар Колев Момчев - р., 5 арт. п. Убит през 1917 г.

6. Минчо Тодоров Димитров - р., 8 п. п., 4 рота. Убит на 26 юни 1918 г. при с. Клепач - Македония.

7. Мони Стефанов Караколев - р., 8 п. п., 7 рота. Починал от рани на 22 септември 1916 г.

8. Моню Стоянов - р., 8 п. п. Убит през октомври 1916 г. при с. Топра Хисар (с. Топрайсар) - Румъния.

9. Петър Йорданов Славов - мл. подофицер, 8 п. п., 8 рота. Убит на 12 май 1917 г. на позиция при височината Облата, южно от с. Хума - Македония.

10. Пею Янев - р., 8 п. п. Убит през 1917 г.

11. Стоян Недялков Стоянов - запасен подофицер, 8 п. п., 10 рота. Убит на 21 октомври 1916 г. при с. Узунлар - Северна Добруджа - Румъния.



Втора световна война (1944-1945 г.)

1. Йордан Тодоров Недялков - канд. подофицер, 8 п. п. Убит на 28 август 1944 г. при гр. Чачак - Сърбия.

2. Желязко Русев Господинов - канд. подофицер, 31 п. п. Убит на 4 април 1945 г. при с. Подтурен - Югославия.

3. Тодор Радев Костадинов - канд. подофицер, 8 п. п. Убит на 8 ноември 1944 г. при връх Шайкова чука - Сърбия.





БЕЛЕЖКИ:

1. ДА - Варна, фонд 105 К, оп. 1, а. е. 277 (Селско общинско управление - с. Девня); ЦВА - Велико Търново, фонд 22, оп. 3, а. е. 60, л. 12-17; фонд 39, оп. 1, а. е. 61; фонд 39, оп. 3, а. е. 107; фонд 39, оп. 1, а. е. 60, л. 15; фонд 37, оп. 3, а. е. 106; Историята на Приморци. 8-ми пехотен Приморски на нейно царско височество княгиня Мария Луиза полк. Живот и бойна дейност от формирането до свеждането му в дружина. В три части. Издание на щаба на 8-а пех. Приморска дружина. Варна, б. г., Ч. II. с. 278 (5, 19, 25), 283 (204, 209, 216), 284 (250), 285 (268, 288), 287 (45, 49), 288 (108), 289 (116, 126), 290 (159); Ч. III. с. 313 (19), 314 (19), 315 (74), 316 (24), 319 (131), 321 (197, 214), 325 (354), 330 (546, 564), 331 (611); Р. Боев. Варненци в Отечествената война 1944-1945. Варна, 1972, с. 179 (27), 183 (63, 65), 184 (76, 90), 190 (24); К. Горанов. Паметници и паметни плочи на загиналите през войните. Част IV. - ИНМВ, 18 (33), 1982, с. 176, табл. VII (3). [обратно]

2. В боя при Пирот на 14 и 15 ноември 1885 г. (по време на Сръбско-българската война от 1885 г.) са ранени редниците Киро Дончев, Никола Тодоров, Димитър Стоянов и Стоян Паскалев от с. Девня. Вж. Историята на Приморци. 8-ми пехотен Приморски на нейно царско височество княгиня Мария Луиза полк. Живот и бойна дейност от формирането до свеждането му в дружина. В три части. Издание на щаба на 8-а пех. Приморска дружина. Варна (б. г.), Ч. I. с. 252 (114), (119), (120); 254 (179). [обратно]

*. Паметникът на загиналите през войните е открит на 18 май 1998 г. Изграден е със средства на община Девня (по проект на скулптора Евгени Баръмов).

В боя при Пирот на 14 и 15 ноември 1885 г. е ранен редник Стоин Великов от с. Емирлер. Вж. Историята на Приморци..., Ч. I. с. 253 (149). [обратно]





© Анастас Ангелов, 2001
© Издателство LiterNet, 25. 12. 2003
=============================
Публикация в: Анастас Ангелов "Девня - страници от историята", Русе, 2001.
Живите затварят очите на мъртвите, защото мъртвите отварят очите на живите!...
Девненец
 
Мнения: 10
Регистриран на: Чет Яну 17, 2008 7:47 pm
Местоположение: Девня

Мнениеот goro » Пет Яну 18, 2008 10:14 am

Предполагам, че Вие сте от Девня. За Ваша информация Национален съюз "Единение" има структура (клуб) в гр. Варна, който е близо до Девня. Председателят се казва Красимир Иванов тел. 0888652864. Може да разговаряте за някакво сътрудничество.
Ако пък имате желание за създаване на структура в Девня към НС "Единение"- прочетете Устава на сдружението (има го във форума)и може да разговаряме чрез лични съобщения или на тел. 0889 303 734.
Аватар
goro
Site Admin
 
Мнения: 1873
Регистриран на: Пет Окт 19, 2007 5:50 pm
Местоположение: София

Re: БЪЛГАРИТЕ НА СЕВЕР И НА ЮГ ОТ ИЗТОЧНИЯ ДУНАВ

Мнениеот brandmajor » Пет Яну 18, 2008 10:35 pm

Девненец написа:Там, на север от Дунав живеят много българи. За тях общо взето малко знаем и почти не се сещаме. България денонощно пее и танцува чрез радио и телевизионните си програми за непрежалимата ни Македония, а тя за благодарност само ни плюе и проклина.
На север от Дунав имаме стотици хиляди изстрадали българи... Нека с този форум спомогнем за опознаването на тяхната история, настояще и очакващото ги бъдеще. Те обичат България. Дано и тя ги заобича.
Надявам се, че в този форум ще можем спокойно да разнищим, развием и изпълним с полезно съдържание темата.
Разчитам на Вашето участие колеги.
Девненец

Много си прав, колега! Напълно подкрепям твоята идея! Явно имаш доста информация за нашите братя на север от Дунава и не се притеснявай да я споделищ с нас.
И мен доста ме дразни македонизирането на медиите и пренебрегването на останалите региони и земи, населени с компактно българско население.
Давай, ние ще помагаме доколкото можем и както можем! Тури началото!
Не се гаси туй що не гасне! - Иван Вазов
Когато човек е умрял е за дълго, но когато е глупав е за винаги! - Неизвестен мъдрец
brandmajor
 
Мнения: 136
Регистриран на: Чет Яну 03, 2008 6:43 pm
Местоположение: София

Много интересни четива!

Мнениеот Девненец » Съб Яну 19, 2008 8:38 am

Живите затварят очите на мъртвите, защото мъртвите отварят очите на живите!...
Девненец
 
Мнения: 10
Регистриран на: Чет Яну 17, 2008 7:47 pm
Местоположение: Девня

ФОРУМ РУМыНИЯ МОЛДОВА БЕССАРАБИЯ ПРИДНЕСТРОВЬЕ

Мнениеот Девненец » Съб Яну 19, 2008 10:11 am

Колеги,
В нози форум аз публикувам доста отдавна материали (над 100 броя) по темата "Переселение болгар в Бессарабию". Материалите вече са прочетени над 14400 пъти! Интересът на българите и гагаузите е огромен. Който от Вас желае и има време, може да чете предварително в посочения по-долу линк. Аз ще подбера по-важните според мен материали. Не малка част от тях са на руски език. Не знам в този форум дали ще се счита за нарушение на правилата за материали пуснати в оригинал - на руски език.

http://www.bessarabia.ru/forum/view_all ... &t=2&cat=2

Девненец
Живите затварят очите на мъртвите, защото мъртвите отварят очите на живите!...
Девненец
 
Мнения: 10
Регистриран на: Чет Яну 17, 2008 7:47 pm
Местоположение: Девня

Re: ФОРУМ РУМыНИЯ МОЛДОВА БЕССАРАБИЯ ПРИДНЕСТРОВЬЕ

Мнениеот brandmajor » Съб Яну 19, 2008 7:32 pm

Девненец написа:Колеги,
В нози форум аз публикувам доста отдавна материали (над 100 броя) по темата "Переселение болгар в Бессарабию". Материалите вече са прочетени над 14400 пъти! Интересът на българите и гагаузите е огромен. Който от Вас желае и има време, може да чете предварително в посочения по-долу линк. Аз ще подбера по-важните според мен материали. Не малка част от тях са на руски език. Не знам в този форум дали ще се счита за нарушение на правилата за материали пуснати в оригинал - на руски език.

http://www.bessarabia.ru/forum/view_all ... &t=2&cat=2

Девненец


Можеш да бъдеш спокоен! В този форум няма да се счита за нарушение да пишеш на какъвто искаш език, стига да може масовият читател да го прочете.
Не се гаси туй що не гасне! - Иван Вазов
Когато човек е умрял е за дълго, но когато е глупав е за винаги! - Неизвестен мъдрец
brandmajor
 
Мнения: 136
Регистриран на: Чет Яну 03, 2008 6:43 pm
Местоположение: София

МНОГО ЦЕНЕН НОВ АТЛАС

Мнениеот Девненец » Нед Яну 20, 2008 7:58 am

АТЛАС:

Българските земи в европейската картографска традиция
(III-XIX в.)

Atlas:

The Bulgarian Lands in the European Cartographic Tradition
(3rd-19th Centuries)

http://knigibg.com/book_inside.php?book_id=8709
Живите затварят очите на мъртвите, защото мъртвите отварят очите на живите!...
Девненец
 
Мнения: 10
Регистриран на: Чет Яну 17, 2008 7:47 pm
Местоположение: Девня

Мнениеот Девненец » Нед Яну 20, 2008 9:57 am

Живите затварят очите на мъртвите, защото мъртвите отварят очите на живите!...
Девненец
 
Мнения: 10
Регистриран на: Чет Яну 17, 2008 7:47 pm
Местоположение: Девня

Мнениеот Девненец » Нед Яну 20, 2008 12:17 pm

ДЕВНЕНСКИТЕ ПРЕСЕЛНИЦИ В БУДЖАК

http://www.liternet.bg/publish10/aangel ... udzhak.htm
Живите затварят очите на мъртвите, защото мъртвите отварят очите на живите!...
Девненец
 
Мнения: 10
Регистриран на: Чет Яну 17, 2008 7:47 pm
Местоположение: Девня

Мнениеот Девненец » Нед Яну 20, 2008 12:25 pm

БОГ ДА ПРОСТИ АХМЕД

Навремето строителният техник Илиев беше началник на отдел в Общинския народен съвет, а Ахмед работеше в общината като шофьор на УАЗ-ка. Илиев беше нещатен секретар на първичната партийна организация и съвсем доброволно взе активно участие в преименуването на турците при т.н. „възродителен” процес, в т.ч. и на Ахмед. От тогава отношенията им охладняха.
… След време двамата се разделиха с общината и всеки пое своя път. Всеки сърбаше студената чорба забъркана от „успешния” български преход към т.н. „пазарна” икономика.
Минаха шестнайсет години. Есента Илиев отиде в голямата болница в областния град. Направиха му преглед и му казаха, че до два-три месеца задължително трябва да се оперира. Най-случайно, на излизане от прегледа, пред входа на болницата, той се срещна с Ахмед. Като го видя, му домъчня много, защото Ахмед беше с обезобразено лице и грозно обинтована глава. Дори не можеше да говори. Очите му плачеха… Виждаха се сълзите му, които се стичаха и попиваха в бинтовете… Прегърнаха се леко, бавно и внимателно… просто от сърце… от душа…
Ахмед беше придружен от жена си и двете си момиченца… Жена му обясни на Илиев как преди три месеца една възрастна заболекарка му извадила срещу солидно заплащане един зъб, получили се големи усложнения и се стигнало до тази тежка операция. Преди малко, като го изписвал от болницата, на изпроводяк, хирургът - с голяма титла, с червени бузки и снежно бяла престилка, но с черна душа, казал, че всичко е сполучливо, потупал Ахмед по рамото, пожелал му бързо оздравяване и с недомлъвки му изказал благодарност за паричната „сумичка”, която получил за „услугата”… Паричната „сумичка” (по негово, лично на хирурга, искане) семейството събрало, като продало двете крави и четирите теленца, които майката на Ахмед отглеждала на село, където живеела самотно, защото отдавна била вдовица… Останали й само осем кокошки и един петел… И един несретен, адски, тежък живот… Живот в България…
… След около два месеца направиха операцията на Илиев. Кръвта му бушуваше в главата и сърцето, но и той си плати тайно и негласно по съответния мълчалив „ред” и „тарифа”… Излизайки от болницата, по ирония на съдбата, Илиев пак се срещна със семейството на Ахмед… Лицето на Ахмед беше страхотно грозно и отчайващо подуто… чак посиняло… Пак се прегърнаха… Разплакаха се и двамата…
Този път Ахмед издаваше някакви трудно разбираеми звуци… Жена му „превеждаше” онова, което той казваше…
- Другарю Илиев, влизам на втора операция… Този път продадохме къщата на село… за да платим пак на… на… хирурга… Животът ми е в ръцете му… Алчен човек… Той не е и човек… Той е звяр… От три години съм без работа… И жена ми е без работа… Имам две ученички… Хирургът казва, че операцията този път ще е още по-трудна, а от там и по-скъпа… Няма да оживея… Докъде я докарахме… другарю… другарю… Илиев!?... Туй ли е новия им живот?... Туй ли е новото… Туй ли е демокрацията им, другарю Илиев!?... Продадохме двете крави… Продадохме четирите теленца… Сега продадохме къщата… другарю Илиев… Защо ми иска толкова много пари?... Нали помниш другарю Илиев, как я строихме тази болница?... Бяхме командировани от целия окръг… Хиляди хора… денонощно… Тъкмо ни бяхте прекръстили… Над новостроящата се болница се вееше българският тибагреник... Нямаше събота, нямаше неделя, нямаше осемчасов работен ден… Ти беше нашия бригадир… От нашата община бяхме девет души… Построихме я… Тя… тази болница е наша… Ти помниш всичко… Ти беше нашия бригадир… Тя е моя… Тази болница е моя!... А ми искат да продам и майка си… Не ги е срам… Мръсници… Да имам един автомат… Аз тези гадове, аз тези престъпници…
Жена му го прекъсна… Дъщеричките хванаха Ахмед за ръцете… Илиев си тръгна умислен. Питаше се що е туй корупция, що е туй опропастяване на един добре живял народ… Пък и тези хирурзи? Как е възможно? Та нали те станаха лекари при безплатно обучение, че и стипендии имаше тогава… на гърба на целия трудов народ… Нали и този сегашен хирург, тогава е вървял под горящите факли и се е клел под лозунга „КЪДЕТО НАРОДЪТ – ТАМ И НИЕ!”… Докъде я объркаха тази наша пуста държава…
Когато вечерта гледаше любимото си по една от кабелните телевизии предаване, Илиев чу от устата на един уважаван софийски хирург, който участваше като събеседник, че хирурзите получавали заплати от около четиристотин и петдесет лева на месец, а семейните лекари стигали до четири-пет хиляди на месец… Каква аномалия… Объркана държава с негодни управници… Парадокси… Парадокси!?…
… След двайсет дни Илиев отиде до пощата. Подписа се. Получи препоръчано писмо изпратено от съпругата на Ахмед. Отвори го. Вътре имаше един лист… Един некролог… Общината с голяма демагогия и с прискърбие лееше крокодилски сълзи, че след дълго и мъчително боледуване е починал Ахмед - един добър човек, син, съпруг и баща; един гражданин на Република България, един бивш работник на общината… Листът беше един красиво изографисан на компютър некролог на здравната политика на съвременната, българска, „грижовна” към народа си република…
Илиев възприе всичко това, като едно от милиардите отстъпления от грижите за човека, за бившия гражданин на бившата Народна Република…
А хирургът беше добавил към богатството си парите от кравите, телетата, къщата и душата на Ахмед… И само тях ли?... И само от него ли!?...
Година след година този хирург ставаше все по-стабилен представител на тъй наречената и лелеяна „средна класа” на „процъфтяваща” нова България. През чуждите нещастия… през човешките страдания и трупове… Да, той забогатяваше „честно”, по правилата на… „новия” морал…
… На следващата сутрин Илиев отвори своя бележник и си отбеляза, че вече дължи на семейството на дъщеря си сумата от 1340 лева.
Умът му не побираше размера на този колкото финансов, толкова и неизпълним морален дълг… Дълг към младите, които в първите години на „демокрацията” заедно с много други скачаха като обезумели по площадите и оценяваха майките и бащите си като тоталитаристи, комунисти, номенклатурчици и какви ли още не… а те, именно те, построиха всичко, което вече петнайсет години само се руши и събаря…
„Ех, де да имаше сега свестни хора, които да изчислят и докажат по днешните цени колко брутен продукт произвеждаше Народна Република България преди 15-20 години и колко произвежда сега… От широко и натрапчиво рекламираните „подаяния” и „успешни” международни сделки, които увеличиха националния ни дълг на 16 млрд. долара, ние нямахме абсолютно никаква нужда” - така си мислеше бившият „другар” Илиев и се съсредоточи върху главния за него и съпругата му проблем - как да върне парите на семейството на дъщеря си, защото смяташе, че не е достойно те, и внуците му, да ги издържат, а той и съпругата му да са в предпенсионна възраст, но без работа, без нужните точки за пенсия… и то при толкова години трудов стаж…
След немалко размисли, за кой ли път, Илиев стигна до извода, че е време да постъпи на „работа” като слуга на маститите бивши и сегашни крадци, мошеници и необразовани мутри, които днес не само си играеха със съдбата и парите на народа на България, но и я обричаха на гибел… На тях, на богатите търтеи, лешояди и мародери, на тях трябваше да стане ратай…
… На другия ден Илиев, с тайно скрити от съпругата си стотинки, си позволи и отиде да си купи за първи път от пет години насам един вестник… Будката беше отрупана със стотици вестници, списания и какви ли не други неща…
Продавачката го видя, че упорито търси някакво заглавие… Почака го доста, накрая не се стърпя и го попита:
- Какво търсиш, дядка?
- Вестник “Безработица” или “Бъдеще” търся госпожо – отговори й той.
- В Република България такива животни няма, господине…Имаше, но ги ликвидираха… В кой свят живейте Вий?!... Ний влазяме веки в Европата, пък Вийй… Комуняги мръсни… Аман от вас… Свършване нямате… Боклуци с боклуци…
Илиев си тръгна омърлушен… Той не беше сам… Милиони бяха като него… Един от тях беше и Ахмед… „Демокрацията” да го прости… И да помогне на майка му, на жена му и на двете му дъщери… Нямаше държава… Нямаше Бог… Нямаше го и Аллах…
Бушуваха страхотни снежни виелици над половин България и циркаджийски вихрушки в жалките държавни игри за власт и грабеж.
От ден на ден човек за човека ставаше звяр. Както някога беше казал един велик българин, взорът отнийде надежда не видише…

... Беше Януари, 2005 година.
Живите затварят очите на мъртвите, защото мъртвите отварят очите на живите!...
Девненец
 
Мнения: 10
Регистриран на: Чет Яну 17, 2008 7:47 pm
Местоположение: Девня

За Ахмед

Мнениеот brandmajor » Нед Яну 20, 2008 4:52 pm

Мир на праха му на Ахмед! И дано Бог се смили над семейството му! И дано има добри хора да им помогнат в тези тежки времена!
Като гледам и през януари 2008-ма не е по-различно! Същите тези "доктори" се готвят да протестират, че им били малки заплатите. А окаяният народ, дето го скубят, къде да протестира - пред арменския поп?
Да бяха само "докторите" дето скубят и издевателстват - с мед ги намажи!
Ами Вальо Топлото получил месечни помощи по 140 лева, щото видите ли, бил безработен човекът!
Като чух, че с Путин идват милиардери дето личният им годишен доход (този дето се знае и е на светло) надхвърля националния бюджет на България с 1 милиард, си помислих, че ще ни купуват .... ама не било, и те ще дерат кожи чрез наще "управници"......
Не се гаси туй що не гасне! - Иван Вазов
Когато човек е умрял е за дълго, но когато е глупав е за винаги! - Неизвестен мъдрец
brandmajor
 
Мнения: 136
Регистриран на: Чет Яну 03, 2008 6:43 pm
Местоположение: София




Назад към За форума и къде да разгледам и да си копирам снимки от мероприятията на ЕДИНЕНИЕ

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron